Културно-историческото ни наследство в неговата цялост и пълнота може да

 

 

Културно-историческото ни завещание в неговата целокупност и цялост може да послужи и като основа за стопански разцвет. Това написа водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ в книгата за гости в археологическия резерват Абритус. Екипът на Централния избирателен лъч посети един от най-значимите културно-исторически обекти в България, оповестиха от пресцентъра на Движението.

 

Страната ни е трета по благосъстояние на артефакти в Европа след Италия и Гърция, има голямо културно-историческо завещание, само че за разлика от Гърция, не е направила своя стратегически проект за развиване на културно-историческия туризъм, сподели евродепутатът от Движение за права и свободи Искра Михайлова. Тя уточни, че Разград е емблема за многообразието на културите в България.

 

Абритус поражда в края на I век от н. е. върху останките на заварено от римляните тракийско населено място. Развива се като важен градски център на пътищата Одесос – Марцианополис – Никополис пъкъл Иструм и Никополис пъкъл Иструм – Сексагинта Приста. През лятото на 251 година в огромна борба близо до Абритус римската войска търпи тежко проваляне от готите, а в сражението умират император Траян Деций и неговият по-голям наследник и съимператор Херений Етруск.

 

В началото на ІV век, при император Константин І Велики (306-337 г.) е издигната крепостна стена, обхващаща повърхност 15 хектара, с четири крепостни врати и тридесет и пет бойни кули. Крепостните стени имат обща дължина 1 400 м и дебелина 2,10-3 м, построени са в техника opus implectum, обкръжават селището от всички направления, следвайки конфигурацията на терена.

 

Височината на крепостните стени доближава дружно с бойниците 12 м. След построяването си Абритус се трансформира във значимо място във военно, административно, политическо и религиозно отношение. През интервала V – VI век Абритус е всред седемте най-големи града на римската провинция Втора Мизия и седалище на свещеник.

 

Абритус е неведнъж разрушаван при нападенията на безчовечен племена – готи (376-378 г.) и хуни (447 г.). Той е погубен дефинитивно през 586 година при аварското настъпление. В края на ІХ и началото на Х век, върху руините на града е построена българска цитадела, просъществувала до XI век.

 

Преди това Мустафа Карадайъ, районният мюфтия Мехмед Аля и екипът на Централния избирателен лъч посетиха Ибрахим паша джамия в Разград, която се реставрира сега.

 

Във вътрешността на молитвения храм има остатъци от по-стара джамия, които ще бъдат експонирани под стъкло. В джамията са непокътнати истинските фрески на купола и неповторимата дърворезба.